Законът за правната помощ трябва да се допълни така, че всеки, претърпял домашно насилие, независимо от социалния му статус, да получава безплатна адвокатска помощ. Това е едно от предложенията, които ще бъдат направени след края на действието на проекта „Подобряване на достъпа до правосъдие на лица, живеещи под прага на бедност, със специален фокус върху жени, деца и ромската общност“, изпълняван от Националното бюро за правна помощ и финансиран от Норвежкия финансов механизъм.
Проектът е един от деветте у нас, които се реализират в момента с норвежка помощ по програма „Правосъдие“ на Министерството на правосъдието.
Това предложение направиха граждани от Стара Загора, ползващи услугата, която към момента се предоставя по проекта още и в областите Велико Търново и Варна. Те споделиха мнението си пред представители на Съвета на Европа, седалището на Норвежкия финансов механизъм, норвежкото правосъдно министерство и посолството на Норвегия, които провериха на място как се изпълнява проектът. В Стара Загора гостите присъстваха на правни консултации в ромската махала „Лозенец“. Услугата се предоставя безплатно от мобилни адвокати, вписани в регистъра за правна помощ, и ромски медиатор.
Чужденците чуха лично от потребители на услугата как са решени техни казуси, свързани с домашно насилие и родителски права.
Гостите бяха категорични, че проектът е уникален, много полезен и може да се приложи и в други европейски страни. Те бяха на двудневно посещение у нас като представители на Комитета за сътрудничество по Програма „Правосъдие“ на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 година.
Историите на хората, които получават правна помощ по проекта, са разтърсващи и истински развълнуваха представителите на Норвегия, които ги чуха лично от потърпевшите.
Една от тях е жена от Стара Загора, която е леля на три деца. Тя иска да осинови децата на брат си и да се грижи за тях, тъй като той е наркозависим, а майка им ги е изоставила на произвола на съдбата. И трите деца са малолетни, като най-малкото момиченце за първи път ще бъде записано на детска градина. Леля им може да се грижи за тях, тъй като вече е отгледала собствените си деца. Хубавото в случая е, че адвокатите, които се занимават с него, са успели да получат писменото съгласие от родителите, което ще послужи пред съда. Уведомени са и социалните институции в града.
Казуси като този достигат до адвокатите, благодарение на работата на ромския медиатор Ганчо Илиев, който от години изпълнява административна длъжност в квартала. „Доверието е това, което ме свързва с хората. То се гради много трудно, но и много бързо може да бъде загубено. Аз самия не крия ромския си произход и мога свободно да разговарям с хората както на турски, така и на цигански език. Това например в конкретния случай беше много важно, тъй като въпросната леля не говори български. В началото дори тя много се притеснила, защото решила, че вие идвате, за да й вземете племенниците“, сподели Илиев пред гостите. Той е съгласен с още една идея – ромските деца от училищна възраст са получават основни правни познания, за да знаят при необходимост към кого да се обръщат за помощ.
Това не е знаела друга млада жена от ромската махала в Стара Загора, преди да се обърне за помощ към специалистите от проекта. Миналата година от Ковид-19 умира съпругът й и тя внезапно остава вдовица с две деца, едното от които било само на година. Експертите не само й разяснили правата по закон, но и помогнали тя да се свърже със съответните институции, за да се възползва реално от тези свои права.
Друга жена се оплака от 35-годишния си син, който е наркоман и постоянно тормози нея и баба си. Тя е вдовица от 3 години и се страхува за живота си. „Той има четири деца, но съпругата му го остави, тъй като е нетърпим. В момента е настанен за лечение в болницата в Раднево, но се страхувам, че ще избяга от там, както вече го е правил, и ще се върне вкъщи, където тормозът ще продължи. Синът ми има заповед от съда да не ни закача, но това не го спира“, разказа жената пред представителите на Европа.
Нейният случай подсказва още една идея за българското законодателство. Оказва се, че синът, като наследник на баща си, не може по закон да получи забрана да живее в този дом и така да остави на мира майка си и баба си. Това също може да се промени, смятат адвокатите от Стара Загора, ангажирани с проекта.
На местно ниво в Стара Загора, Варна и Велико Търново по проекта вече е създаден пилотен координационен механизъм в защита на жертвите на домашно насилие и насилие по полов признак. Чрез него се синхронизира дейността срещу домашното насилие на местните звена на МВР, съда, прокуратурата, Министерството на труда и социалната политика, адвокатурата и т.н., като целта е на жертвите да се предоставя по-ефективна защита и се постигне по-бърз резултат.
В Стара Загора се обединяват и около идеята, че когато има сигнал за домашно насилие, независимо в коя институция е подаден той, потърпевшите трябва да получават незабавна правна помощ от адвокатите, които работят по темата. „В първия миг, когато жертвата е подала сигнал, тя следва да бъде консултирана и да знае, че правата й ще бъдат защитени. Освен това при разговорите си с потърпевшите адвокатите веднага могат да се ориентират във всеки един от конкретните случаи и да предложат ефективно мерки и решения. Така се разширява достъпът до правосъдие на тези социални групи, които са уязвими, те научават, че могат да се обърнат към съда. В същото време адвокатът може да подготви безплатно документите за съда на тези хора, ако те отговарят на условията за такава помощ“, коментира адвокат Диляна Гинева, която ръководи проекта в Стара Загора.